Да живееш е умиране...
На този свят, където Светлината
е прясно изгорена млада „вещица”.
Където Тишината не е свята,
където е студено и горещото!
Където уж гъмжи от мили хора,
а само подлеци по пътя срещаш.
И се заплитат в хоризонта кораби.
И са близнаци Нищото и Нещото.
Където да живееш е умиране,
а Смърт е съизмерване със Вечност.
Където губим, за да се намираме.
И нечовешки вярваме в човешкото.
Оттук си тръгваш, както си се пръкнал -
самотен като себе си. И празен.
И никой Ад не ти се струва пъкъл,
защото Раят вече е погазен.
2013*
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
