Да направиш добро и на път да го хвърлиш.
Да забравиш за него ти на мига.
Да не чакаш отплата, дори и от Бога.
Това е да имаш благородна съдба.
Да обичаш безкрайно, без да очакваш
благодарност събрана в лъч светлина.
Да умееш да плачеш над чуждата болка.
Да простиш непростимите даже неща.
Да можеш да падаш. Без риск да останеш
долу, заровен до гуша в калта.
Ръка да протегнеш и да можеш да хванеш
към тебе протегната чужда ръка.