9.04.2009 г., 21:27 ч.

Да можеш 

  Поезия » Философска
1401 0 43

ДА МОЖЕШ

Да направиш добро и на път да го хвърлиш.
Да забравиш за него ти на мига.
Да не чакаш отплата, дори и от Бога.
Това е да имаш благородна съдба.

Да обичаш безкрайно, без да очакваш
благодарност събрана в лъч светлина.
Да умееш да плачеш над чуждата болка.
Да простиш непростимите даже неща.

Да можеш да падаш. Без риск да останеш
долу, заровен до гуша в калта.
Ръка да протегнеш и да можеш да хванеш
към тебе протегната чужда ръка.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??