dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
12.02.2009 г., 15:27 ч.

Далече 

  Поезия » Друга
1430 0 23

„Тя е още надежда за плод.
Не е още вина или смисъл.
Тя не знае какво е живот.
И си прави каквото си иска.”
К. Кондова


Измори ли се вече, мое чакано тъжно момиче?
Много трудно е път да поемеш без моята помощ.
Всички твои сестри в нови къщи щастливо подтичват.
Други майки се радват на тях. А пък аз още моля.

Доскуча ли ти, малката? Май че остана самичка.
А еднички, очите ти, имат си нужда от мама.
Стига тропа с краче! Тук ела! Подарявам ти всичко!
Половина е пълно сърцето ми, тебе щом нямам.

Имаш куклена стая. И брат - вече цяла върлина.
Майстори ти цветя. Все за тебе. На него приличаш.
Все едно - тананикай! Оттука те чувам с години.
И далече съм близо до теб, мое малко момиче!

Запълни тази люлка, в която ти вших всички сили!
Запали със къдриците тъмните Ъгли във къщи!
Потърси ме! В очите отдавна дъга съм ти скрила.
Ще те чакам, докато животът ръцете ми скръсти.

И е тихо без мен. Тишината навярно те плаши.
Все по-тихо ще става оттатък. А там си сираче. 
Затвори си очите! Скочи! Аз съм тук - няма страшно!
... Но си много далеч. А пък аз не умея да плача. 


П.П. Преди три години започнах да пиша това стихотворение. И все не го дописвах. Страхувах се да го допиша. Миналата година прочетох „Неродената ми дъщеря” на Камелия Кондова и си казах- „Това е! Край!”. И спрях да го пиша. Четях само това на Камелия. Хиляди пъти. Снощи обаче реших, че е време да смъкна този товар от плещите си, както и много други. И го дописах. За добро или лошо.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??