9.05.2021 г., 9:03  

Дали е приказка?

716 6 22

И знаеш ли? Добре ми е така!

Не е за мене граховото зъ́рно!

От него бих направила чорба,

за гладните лами, заспиващи по тъмно.

Не ми убива и мога сладко да заспя,

след дългия препускащ делник.

В съня се виждам в рокля на цветя,

наяве- в кухнята приготвям зелник.

Ами каляската? Та тя е за разкош!

А тикви много, само да поискаш…

Събрали са се там през куп за грош,

по теми важни умуват и разискват.

Оф, чакай, че нещо май се поотнесох,

за стъклена пантофка иде думата.

Нима не виждаш, че не съм принцеса?

С домашни чехли все съм спъната.

А Пепеляшка ли? Та тя не е сама!

И мен черпак ме чака, метлата и пране.

Замислих се, нима ми е сестра?

Ооо, не! Принцеса тя е, а аз съм диване!

И всеки път когато ме погледнеш,

се виждам по- красива от Снежанка.

В очите ти любов за мене дреме…

Виж… аз Пепеляшка съм и Пепелянка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иржи, зарадва ме с посещението си и ме усмихна с коментара! Благодаря ти, че се отби при стихчето ми!
  • Всяко момиченце мечтае да е принцеса! После, когато порасне, трябва да се съобразява с мечтата на мъжа за нея- да е слугиня в кухнята, дама в обществото и проститутка в леглото!...Нито да е само Пепеляшка, нито хич Пепелянка! Да я вижда само като Снежанка!! Но не винаги е така....Адмирации за стиха ти, Скити!
  • Мари... 💖💖💖
  • И аз ще акцентирам на поантата, която си е попадение! Животът ни е една объркана приказка, миличка. Но е умение да сменяш ролите, не всеки го може. Понякога това е самозащита и трябва да си способен да го направиш. Хареса ми - много искрено и импулсивно споделяне от страна на лирическата!🤗🌺🍀
  • Благодаря ти, Пепи!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...