Дали е приказка?
И знаеш ли? Добре ми е така!
Не е за мене граховото зъ́рно!
От него бих направила чорба,
за гладните лами, заспиващи по тъмно.
Не ми убива и мога сладко да заспя,
след дългия препускащ делник.
В съня се виждам в рокля на цветя,
наяве- в кухнята приготвям зелник.
Ами каляската? Та тя е за разкош!
А тикви много, само да поискаш…
Събрали са се там през куп за грош,
по теми важни умуват и разискват.
Оф, чакай, че нещо май се поотнесох,
за стъклена пантофка иде думата.
Нима не виждаш, че не съм принцеса?
С домашни чехли все съм спъната.
А Пепеляшка ли? Та тя не е сама!
И мен черпак ме чака, метлата и пране.
Замислих се, нима ми е сестра?
Ооо, не! Принцеса тя е, а аз съм диване!
И всеки път когато ме погледнеш,
се виждам по- красива от Снежанка.
В очите ти любов за мене дреме…
Виж… аз Пепеляшка съм и Пепелянка!
Благодаря ти, че се отби при стихчето ми! 
