Не е по силите ми другите да съдя.
Опитвам се и в сянката да вникна.
Но вместо лека, ставам все по-плътна,
и все по-трудно мога да извикам,
или поне да изрека душата си,
а не накъсано да сричам чувства.
Днес сенките на старите приятели
пристигат тук единствено от скука.
Да нищят самотата си със мене,
да споделят забравени тревоги
и да редят парченцата от време,
застигнат ли ги спомени виновно. ...