Дежавю над мивката с чинии
Дежавю над мивката с чинии
Навярно няма да е толкова красива,
но щом си с нея – все ще има чар.
Замислена, престорено-щастлива,
от чашката ти свойски ще отпива
в мъглата дим на някой таен бар.
Парфюмът ѝ по кожата ще лепне,
по-сладък от бурканче гъст петмез,
и мислите ти с дрезгав смях ще сепва,
с изкуствените мигли ще потрепва,
ще ти даде и номер, и адрес...
И ти ще я целунеш след минута
ту плахо, ту с несдържан вече плам.
Невинно тя ще ти се сгушва в скута
и ще те гледа с поглед на кошута,
а в твоя ще искрят възторг и срам.
Изящаната дъга на ахилеса
ще изучаваш с пръсти до несвяст...
А женските гърди лекуват стреса,
как нежни са на твоята принцеса,
превзела те с неоспорима власт...
Косите ѝ – примамливи морета,
потъваш в тях – незнаен капитан,
със яхтата за седмица наета
далеч от своя дом и от детето,
късмета здраво стиснал в свойта длан.
Къде отиваш в тази нощ беззвездна –
отвъд геройства, драми и вини?
Сега за теб съм мисъл безполезна,
захвърлена в безчувствената бездна
от седем месеца и девет дни.
Но някой ден утеха ще намеря,
животът ми ще бъде чист и прост.
Ще преболи... И няма да треперя...
Ала сега е време за вечеря,
на масата ме чака късен гост.
Милена Белчева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Белчева Всички права запазени
