Ден, град...

Поезия » Гражданска

936 0 9

Ден,

град,

аз.

Потъвам във сън от горчиво.

И прилепи будят съня...

от прилепи вече ми писна!

Какво да направя, какво?!

Животът ми - свят от размeни -

цигарата вече догаря...

Как би било хубаво, как,

ако нямаше вери измамни!

Но самите ми мисли изменят

същността на рисунката тук.

А тя си е кратка и ясна:

Ден,

град...

и понякога,

някъде

аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Благодаря, че прочетохте редовете!!! Хенри

2008-01-29T04:44:41+02:00
myka_i_strast (Гергана)

звучи ми сякаш някои се е загубил..та май ние всички сме загубени...но малко хора го осъзнават...прекрсано е това което си написал ...

2008-01-29T03:02:18+02:00
IVETO_tattoo (Ивето)

Замислящо както винаги!Поздрав!

2008-01-28T22:12:33+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

"Ден,

град...

и понякога,

някъде

аз."

Така е, Ханк... Ние сме някъде там...

2008-01-28T20:40:42+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Ден,

град...

и понякога,

някъде

аз."

!!!!!
Добре,че е "Понякога". За да се случва
И времето с печат да запечата.
Щом стане "Някога"-дано си струва
дори една от всички дати...

2008-01-28T12:54:31+02:00