Ден,
град,
аз.
Потъвам във сън от горчиво.
И прилепи будят съня...
от прилепи вече ми писна!
Какво да направя, какво?!
Животът ми - свят от размeни -
цигарата вече догаря...
Как би било хубаво, как,
ако нямаше вери измамни!
Но самите ми мисли изменят
същността на рисунката тук.
А тя си е кратка и ясна:
Ден,
град...
и понякога,
някъде
аз.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.