Jan 28, 2008, 10:03 AM

Ден, град...

  Poetry » Civic
939 0 9
 

Ден,

град,

аз.

Потъвам във сън от горчиво.

И прилепи будят съня...

от прилепи вече ми писна!

Какво да направя, какво?!

Животът ми - свят от размeни -

цигарата вече догаря...

Как би било хубаво, как,

ако нямаше вери измамни!

Но самите ми мисли изменят

същността на рисунката тук.

А тя си е кратка и ясна:

Ден,

град...

и понякога,

някъде

аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, че прочетохте редовете!!! Хенри
  • звучи ми сякаш някои се е загубил..та май ние всички сме загубени...но малко хора го осъзнават...прекрсано е това което си написал ...
  • Замислящо както винаги!Поздрав!
  • "Ден,

    град...

    и понякога,

    някъде

    аз."


    Така е, Ханк... Ние сме някъде там...
  • "Ден,

    град...

    и понякога,

    някъде

    аз."

    !!!!!
    Добре,че е "Понякога". За да се случва
    И времето с печат да запечата.
    Щом стане "Някога"-дано си струва
    дори една от всички дати...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...