Днес шейната ще мине край мен
Оня дъжд, който в утрото падна
и валя като синя тъга,
неусетно във късното пладне
се превърна в студена мъгла...
Тя обхвана полека душата
със невидими пръсти от мраз
и поръси със скреж дървесата -
като в приказка - само за час...
Бе красиво, красиво до болка!...
И светът сякаш стихна във сън...
Колко малко ми трябваше, колко,
да повярвам във коледен звън!...
Но в душата ми беше студено...
И замръзваше сякаш кръвта...
Днес шейната ще мине край мене,
ще изчезне нататък в нощта...
Не, не беше студът от мъглата...
Люто хапеше този зъл студ,
а пък мръзнеше в мене душата...
Просто - ти си отиде оттук!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
