Оня дъжд, който в утрото падна
и валя като синя тъга,
неусетно във късното пладне
се превърна в студена мъгла...
Тя обхвана полека душата
със невидими пръсти от мраз
и поръси със скреж дървесата -
като в приказка - само за час...
Бе красиво, красиво до болка!...
И светът сякаш стихна във сън...
Колко малко ми трябваше, колко,
да повярвам във коледен звън!... ...