7.04.2018 г., 3:06  

Дни

1.4K 0 3

                 Виждам още небето,

                 виждам още звездите.

                 Значи съм жив и ето

                 преминават ми дните.

 

                 Опустя ми сърцето,

                 опустяха ми дните

                 за щастие земно,

                 за малко любов.

 

                Всичко проклето

                изпълни ми дните.

                И намразих небето

                и намразих звездите.

 

                Виждам, виждам небето,

                виждам, виждам звездите.

                Значи е живо небето,

                Значи сме живи! Нали!

 

                 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

22 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...