Забравям теб, къде ли не,
а после… Чудя се, къде си?
Ни звук, ни стон. Не отговаряш.
Очакваш ме. Да те намеря.
Отдавна този пъстър свят,
простиращ себе си широко,
познавам като роден брат.
Той крие всичко надълбоко.
Претърсвам, пласт след пласт,
парчетата от счупените стомни.
Намирам ги, но нямам власт…
Лепени грънци кой днес помни?! ...