2.03.2018 г., 14:34 ч.

До (Не)Доверие 

  Поезия » Любовна, Друга
4.4 / 7
568 6 9
Забравям теб, къде ли не,
а после… Чудя се, къде си?
Ни звук, ни стон. Не отговаряш.
Очакваш ме. Да те намеря.
Отдавна този пъстър свят,
простиращ себе си широко,
познавам като роден брат.
Той крие всичко надълбоко.
Претърсвам, пласт след пласт,
парчетата от счупените стомни.
Намирам ги, но нямам власт…
Лепени грънци кой днес помни?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
  • Посветено Не разкривай сърцето си – още е рано! Закопнялата обич боли! Като парещи въглени ......
  • Узряха тишините ми. Презряха. Изсъхнаха стеблата им до корен, че все във грешния сезон цъфтяха и зат...
  • От тази тишина не става нищо. Пропуква се отвътре. Като чаша, в която няма вино, а въздишките се гон...

Още произведения »