До (Не)Доверие
Забравям теб, къде ли не,
а после… Чудя се, къде си?
Ни звук, ни стон. Не отговаряш.
Очакваш ме. Да те намеря.
Отдавна този пъстър свят,
простиращ себе си широко,
познавам като роден брат.
Той крие всичко надълбоко.
Претърсвам, пласт след пласт,
парчетата от счупените стомни.
Намирам ги, но нямам власт…
Лепени грънци кой днес помни?!
Внимавам, уж, но за беда
зло куче в навика се крие…
Отхапва си парче от смелостта.
Без нея как сърцето ми да бие?!
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
