Добрият човек
Той, добрият човек, е дъждовната капка.
Ще се слее със други в поток.
Заделил топла дреха, и последната хапка,
за да бъде ръката на Бог.
Той, добрият човек, няма в банката злато.
Не пътува със частен шофьор.
Но дори в битието, не толкоз богато,
свети слънчев в очите му взор.
Той, добрият човек, няма как да се скърши.
Жилав клон е духът му до век.
Щом повярва в идея - непременно я върши.
И успява... добрият човек.
Той, добрият човек, щом раздава - не губи.
И от корист не е повлиян.
В милостта е готов до живот да се влюби,
без да ще от делата си дан.
Той, добрият човек, семената си сее.
Не извръща очите назад.
Капка зов да не стига - точно нея ще влее,
и потокът ще рукне, възлят...
Той, добрият човек, няма нужда от сила.
Сам е силата. Устремът жив.
И да би се съдбата стократно стъжнила -
ще остане от вяра щастлив.
Той, добрият човек, още в мене ликува.
И у теб се събужда, нали?
Че в живота най-светлият смисъл си струва -
всяка болка да спре да боли.
Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
