Добро утро, любима!
/ по Т. Нова /
Искаш - не искаш, ще се разтворят земни простори...
Зимното слънце ще тръгне по своите дневни маршрути.
Ще стане, ще се протегне, ще се промъкне през мъгли и през щори.
Добро утро, любима! Наистина, добро си е утрото!
Някъде, под прозорците, свири свирепо виелица.
Автомобили буксуват, припряно свирят със клаксон.
Знаеш ли, чудесата... Сбъдват ги смелите...
Ние си ги поднесохме... И е прекрасно!
Колко е хубаво! Не бързаш. Не пришпорваш и времето.
Кафето забравено прекипява и ни намразва...
Ние пък правим шавливото стихотворение
и си шепнем онази, най-първата фраза.
Добро утро, любима! Наистина утрото е добро!
Не се притеснявай! Така е било и ще бъде!
Същите чашки, чинийки... Целунатото чело!
Същите чувства... И Мечтата ни - сбъдната!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
