Доброто в мен отдавна мъртво е!

Глух тътен , отрони се в тишината.

И отново в мен проговори си ината.

Тук съм, няма да се променя!

Отдавна дявола вселил се е в душата.

И стене тя , ранена рано по росата.

Гарван,грачи някъде и мътен е

неговия силует в ноща студена.

Огледало. Спомени руши в тоя час.

Огледа се, в огледалото Катерина,

но вместо лицето си видя - тъжна нощна

месечина!

Доброто в мен- отдавна неизвестно си

остана!

Любов и мъка сливат се в едно.

Не вярвам , че с теб някога ще сме заедно.

09/03/2022г.

Красимира Колева /Kr(Asi)   Poetry ©