Доброто в мен
982
0
0
Доброто в мен отдавна мъртво е!
Глух тътен , отрони се в тишината.
И отново в мен проговори си ината.
Тук съм, няма да се променя!
Отдавна дявола вселил се е в душата.
И стене тя , ранена рано по росата.
Гарван,грачи някъде и мътен е
неговия силует в ноща студена.
Огледало. Спомени руши в тоя час.
Огледа се, в огледалото Катерина,
но вместо лицето си видя - тъжна нощна
месечина!
Доброто в мен- отдавна неизвестно си
остана!
Любов и мъка сливат се в едно.
Не вярвам , че с теб някога ще сме заедно.
09/03/2022г.
Красимира Колева /Kr(Asi) Poetry ©
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Karolinne Kolewa Всички права запазени
