Долу и горе
Една девойка счупила си токче,
а с него се пречупил и света.
От центъра на погледа ù втренчен
картината напред се разлюля.
С разперени ръце на гладна чапла
към бездната политнала с глава.
А полетът като че беше вечен,
пропадаше надолу по снега.
Пропадаше и всичко беше бяло -
снегът, смразяващият срам,
а мислите доскорошно кокетни
се изпарили по надолнищния храм.
След тази ледена пързалка
на дъното - безтокчена, сама,
изтупа се, помисли малко
"Изкачваме се." - твърдо рече тя.
Пропадайки, бе твърде слаба,
объркана, изплашена дори,
но тук отдолу беше друга,
тя знаеше: ЩЕ СЕ КАЧИ.
Едно хлапе, родено твърде смело,
наперено катереше дърво,
в успеха си напълно замъглено
с желание да стигне първо то.
В началото премерва всяка крачка,
а после просто бърза през глава.
И ето как след невнимателна захватка
краката си нажули до едно.
Щом долу сме, ще се качим отново горе,
но горе трябва все да си нащрек,
че лесно пада се надолу,
а пътят пък нагоре е нелек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
