Една девойка счупила си токче,
а с него се пречупил и света.
От центъра на погледа ù втренчен
картината напред се разлюля.
С разперени ръце на гладна чапла
към бездната политнала с глава.
А полетът като че беше вечен,
пропадаше надолу по снега.
Пропадаше и всичко беше бяло -
снегът, смразяващият срам,
а мислите доскорошно кокетни
се изпарили по надолнищния храм. ...