7.07.2011 г., 0:35 ч.

Другата сълза 

  Поезия » Друга
1477 1 23

Сега ще плача с другата сълза,
която не е тиха... а свирепа.
Отглеждам я отдавна и крещя,
замествайки приспивната ù песен.

Сама дойде във моята пустиня

след бавната ерозия на чувства.
Във мене седна, бавно ме опита.
Облиза се след хищната закуска.

И от тогава идва с вълчи глад,

измисля си, че аз ще я заситя.
Оглозгва ме до край, със моя свят,
преглъща жадно, временно притихва.

Сега ще плача с другата сълза,

езика на разрухите разбира...
А в мен кънтят разбити небеса,

защото промълвих, че си отивам.

© Рени Бакалова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??