13.01.2015 г., 16:08  

Думи

877 0 10

От думите понякога боли.

А колко думи казахме си вече.

Не искам да говорим. Замълчи!

Срещни ме в мислите си някъде далече.

Прегръщай ме без думи, без слова,

със топла длан спокойствие ми давай.

Мълчи, целувай ме сред тишина.

Без думи по не се раняваме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисана, благодаря,че уважи писаниците ми
    Благодаря и за съвета, но това е твоето усещане
  • Интересно по замисъл и реализация стихотворение. Оценявам го високо.
    Но следва да се премисли и доизпипа финалното изречение. Едно чисто работно предложение, Биляна:

    "Със думите излишно се раняваме."

    Поздравление!
  • Пламена, Ивон,Силвия, благодаря, че наминахте
  • Браво!
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...