Душата кърви
Седма година тебе те няма,
седма година душата кърви,
залъкът сух, очите без пламък,
липсва смехът ти, цяла съм вик.
Често се питам, къде си ми, рожбо,
има ли някой в Рая до теб,
има ли Бог, що прегръща те топло,
както прегръщах те аз всеки ден.
В мислите ти си ми, слънчице взето,
няма и ден без сълза що горчи,
възел до синьо стяга сърцето,
буца оловна в гърдите тежи.
Знам, ще се срещнем с обич отново,
пак ще те гушкам, сине, с любов,
а до тогава, моля се Богу,
с чест да премина живота суров.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
