ninasar (Nina Sarieva)
244 1985
16.08.2022 г., 12:58 ч.

Душата ми 

  Поезия » Друга
498 3 17

Душата ми, ах, милата душа.

за колко хора бе подслон уютен,

до дето най-накрая осъзна,

че не е нито хан, нито приют е.

 

Заключи входната врата с резе,

та непоканен никой да не влиза.

Горката, много време й отне

от светлина да избродира риза.

 

А старата изхвърли на сметта,

бе цялата разкъсана и мокра

от чуждите сълзи. Затуй сега

облече се добре, да й е топло.

 

Направи си закуска и кафе,

на светло до прозореца приседна,

бисквитка шоколадова си взе –

и някак промени се неусетно.

 

Светът наоколо откри се нов

и красотата се завърна в него.

На нежност я научих и любов,

и тя намери своята пътека.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Това, което душата премълчава »

9 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??