Душата ми, ах, милата душа.
за колко хора бе подслон уютен,
до дето най-накрая осъзна,
че не е нито хан, нито приют е.
Заключи входната врата с резе,
та непоканен никой да не влиза.
Горката, много време й отне
от светлина да избродира риза.
А старата изхвърли на сметта,
бе цялата разкъсана и мокра
от чуждите сълзи. Затуй сега
облече се добре, да й е топло. ...