Душата ми
Душата ми, ах, милата душа.
за колко хора бе подслон уютен,
до дето най-накрая осъзна,
че не е нито хан, нито приют е.
Заключи входната врата с резе,
та непоканен никой да не влиза.
Горката, много време й отне
от светлина да избродира риза.
А старата изхвърли на сметта,
бе цялата разкъсана и мокра
от чуждите сълзи. Затуй сега
облече се добре, да й е топло.
Направи си закуска и кафе,
на светло до прозореца приседна,
бисквитка шоколадова си взе –
и някак промени се неусетно.
Светът наоколо откри се нов
и красотата се завърна в него.
На нежност я научих и любов,
и тя намери своята пътека.
© Nina Sarieva All rights reserved.
