Две диви ягоди остават
Поточе скрито в злачната дъбрава
в тревата – гръбче на сърничка.
Сред дървесата любовта възпява,
чак до възбог незнайна птичка.
Уши помръдва зайчето страхливо,
че в миг орлова сянка пада.
И хуква, в радостта си, че е живо.
Живее ден за ден – с наслада.
И в мене самодивата се буди,
към небесата взор повдига.
Ръцете ѝ са пъстри пеперуди,
душата – стръкче комунига –
нагарча, като нея, но лекува,
откъснеш ли я в късна доба.
Знам юли вятърничаво целува...
Сърцето ми си носи в джоба.
А тръгне ли си, мигом ще претръпне
и август ще ми е забрава.
По устни – от целувките му тръпни,
две диви ягоди остават...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Много ми хареса! Поздрав!
