Две надежди и една наум
Зимата е с хиляди сестри
затова е шапка на тояга –
с чудни хали баница върти
та късметите да не избягат.
Слънцето нарамило дарак,
влачи пух от облаче преяло.
Как да си тропоса гугла, как,
шарена – от прежда млечнобяла?!
Поразбрида сребърния скат
под елхите, в снегове пленени.
Вятърът стъписан, още млад,
им повдига фустите зелени
и претърсва лесове от дрян
с джура гайда писка, тръни точи,
а в ручи́лото е лято сврял...
скътано от вихъра, нарочно!
Щипнах за илач от този вик
и не щеш ли гайдата изплака:
„Мъчи те, но не е мъченик,
в детска шепа сбран животът чака!
Често те боде – брадат осил!
Хляб изпича даже и от глина.
Праведен ли, грешен, но е мил
до последно: ... знаеш, а и и́нак
вятър лют с напукани пети,
див разбойник, батардисва всичко...
Дай усмивка и не я пести,
ще дотича лятото, самичко.
Две надежди и една наум –
дай му! Още сладост – да нагарча.
Зимни хали ще изчистят друм,
да го найдеш, стигне ли те здрача..."
--------------------------------------------
дара́к - инструмент със зъбци, гребло
ручи́ло - дълга тръба на гайда
оси́л - тънък израстък от зърното на житен клас
батарди́сва- разваля, поврежда
и́нак – с други думи, иначе казано
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
