ИнаКалина
532 11742
Dec 10, 2021, 10:12 PM  

Две надежди и една наум 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
1383 7 18
Зимата е с хиляди сестри
затова е шапка на тояга –
с чудни хали баница върти
та късметите да не избягат.
Слънцето нарамило дарак,
влачи пух от облаче преяло.
Как да си тропоса гугла, как,
шарена – от прежда млечнобяла?!
Поразбрида сребърния скат
под елхите, в снегове пленени.
Вятърът стъписан, още млад,
им повдига фустите зелени ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© All rights reserved.

The work is a contestant:

Беше посред зима, когато най-после разбрах, че вътре в мен има непобедимо лято »

5 Position

Random works
: ??:??