23.02.2016 г., 20:56

Дяконе, ще дадеш ли прошка

588 0 0

                                      Дяконе, ще дадеш ли прошка

                       

                                           Дяконе,

                                           застана ли

                                           пред твоя лик,

                                           чувам гласа ти,

                                           завета велик,

                                           в сърцето ми

                                           който отваря рана,

                                           завихря буря в душата,

                                           ръцете в юмруци свива,

                                           след тях

                                           сгъва колената.

                                           Коленича

                                           под погледа ти строг,

                                           тъй както се коленичи

                                           само пред Бог.

                                           Протягам ръце,

                                           да кажеш те моля,

                                           ще дадеш ли прошка 

                                           на народ

                                           прегазил твойта воля?

                                           

                                           На тая

                                           измъчена земя,

                                           навсякъде обгърната

                                           от невежество и тъмнина,

                                           ти поведе борбата

                                           да настане правда,

                                           да дойде свободата.

                                           Да съгради се република

                                           чиста, свята, с демокрация

                                           за българин, турчин, ром,

                                           за цялата нация.

                               

                                           Но не би!

                                           Забравиха завета ти

                                           новите първенци!

                                           Удариха го

                                           о земята

                                           и в друга посока

                                           поведоха борбата.

                                           Като орел, рак и щука -

                                           на никой за нищо

                                           да не му пука.

                                           Борба денонощна,

                                           докато обраха България.

                                           Милата ни Родина

                                           разиграха на лотария.

                                           Уж на лъжата

                                           са къси краката,

                                           а те изправиха

                                           истината до стената

                                           и се започна без закони

                                           за разни милиони,

                                           и без прошка за кокошка.

                                           Народа гледа

                                           като нарочено агне,

                                           съпротивата му

                                                                 от ден до пладне.

                                           Затуй не остана

                                           млад човек,

                                           а нас я ни има,

                                           я ни няма до век!

                             

                                           Щом тъй пред теб

                                           съм чинно коленичил,

                                           Дяконе, братко мой,

                                           че дадеш ли прошка

                                           и на мене,

                                           за да намеря покой,

                                           че и аз се боря,

                                           като тебе,

                                           за правдата, за свободата,

                                           но тебе обесиха чужди,

                                           а на мене наши

                                           запушват устата!   

                                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....