Feb 23, 2016, 8:56 PM

Дяконе, ще дадеш ли прошка 

  Poetry » Other
391 0 0

                                      Дяконе, ще дадеш ли прошка

                       

                                           Дяконе,

                                           застана ли

                                           пред твоя лик,

                                           чувам гласа ти,

                                           завета велик,

                                           в сърцето ми

                                           който отваря рана,

                                           завихря буря в душата,

                                           ръцете в юмруци свива,

                                           след тях

                                           сгъва колената.

                                           Коленича

                                           под погледа ти строг,

                                           тъй както се коленичи

                                           само пред Бог.

                                           Протягам ръце,

                                           да кажеш те моля,

                                           ще дадеш ли прошка 

                                           на народ

                                           прегазил твойта воля?

                                           

                                           На тая

                                           измъчена земя,

                                           навсякъде обгърната

                                           от невежество и тъмнина,

                                           ти поведе борбата

                                           да настане правда,

                                           да дойде свободата.

                                           Да съгради се република

                                           чиста, свята, с демокрация

                                           за българин, турчин, ром,

                                           за цялата нация.

                               

                                           Но не би!

                                           Забравиха завета ти

                                           новите първенци!

                                           Удариха го

                                           о земята

                                           и в друга посока

                                           поведоха борбата.

                                           Като орел, рак и щука -

                                           на никой за нищо

                                           да не му пука.

                                           Борба денонощна,

                                           докато обраха България.

                                           Милата ни Родина

                                           разиграха на лотария.

                                           Уж на лъжата

                                           са къси краката,

                                           а те изправиха

                                           истината до стената

                                           и се започна без закони

                                           за разни милиони,

                                           и без прошка за кокошка.

                                           Народа гледа

                                           като нарочено агне,

                                           съпротивата му

                                                                 от ден до пладне.

                                           Затуй не остана

                                           млад човек,

                                           а нас я ни има,

                                           я ни няма до век!

                             

                                           Щом тъй пред теб

                                           съм чинно коленичил,

                                           Дяконе, братко мой,

                                           че дадеш ли прошка

                                           и на мене,

                                           за да намеря покой,

                                           че и аз се боря,

                                           като тебе,

                                           за правдата, за свободата,

                                           но тебе обесиха чужди,

                                           а на мене наши

                                           запушват устата!   

                                                  

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??