Feb 23, 2016, 8:56 PM

Дяконе, ще дадеш ли прошка

  Poetry » Other
591 0 0

                                      Дяконе, ще дадеш ли прошка

                       

                                           Дяконе,

                                           застана ли

                                           пред твоя лик,

                                           чувам гласа ти,

                                           завета велик,

                                           в сърцето ми

                                           който отваря рана,

                                           завихря буря в душата,

                                           ръцете в юмруци свива,

                                           след тях

                                           сгъва колената.

                                           Коленича

                                           под погледа ти строг,

                                           тъй както се коленичи

                                           само пред Бог.

                                           Протягам ръце,

                                           да кажеш те моля,

                                           ще дадеш ли прошка 

                                           на народ

                                           прегазил твойта воля?

                                           

                                           На тая

                                           измъчена земя,

                                           навсякъде обгърната

                                           от невежество и тъмнина,

                                           ти поведе борбата

                                           да настане правда,

                                           да дойде свободата.

                                           Да съгради се република

                                           чиста, свята, с демокрация

                                           за българин, турчин, ром,

                                           за цялата нация.

                               

                                           Но не би!

                                           Забравиха завета ти

                                           новите първенци!

                                           Удариха го

                                           о земята

                                           и в друга посока

                                           поведоха борбата.

                                           Като орел, рак и щука -

                                           на никой за нищо

                                           да не му пука.

                                           Борба денонощна,

                                           докато обраха България.

                                           Милата ни Родина

                                           разиграха на лотария.

                                           Уж на лъжата

                                           са къси краката,

                                           а те изправиха

                                           истината до стената

                                           и се започна без закони

                                           за разни милиони,

                                           и без прошка за кокошка.

                                           Народа гледа

                                           като нарочено агне,

                                           съпротивата му

                                                                 от ден до пладне.

                                           Затуй не остана

                                           млад човек,

                                           а нас я ни има,

                                           я ни няма до век!

                             

                                           Щом тъй пред теб

                                           съм чинно коленичил,

                                           Дяконе, братко мой,

                                           че дадеш ли прошка

                                           и на мене,

                                           за да намеря покой,

                                           че и аз се боря,

                                           като тебе,

                                           за правдата, за свободата,

                                           но тебе обесиха чужди,

                                           а на мене наши

                                           запушват устата!   

                                                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...