9.08.2020 г., 9:20

Дъждовна капка

652 8 8

Проблесна малка капка летен дъжд,

подпряла се на крайчеца зелен,

на тънкото листо от стръкче ръж

в подгизналия от пороя ден.

 

Немирно сякаш Слънцето изгря

и с парещ лъч прониза като в схватка

с отблясъци, превърнати в игра,

поспрялата за миг дъждовна капка.

 

А аз я взех полека на дланта,

умираща под напора на зноя.

Остави по ръката ми следа

от ехото, напомнящо пороя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...