Дъждовно
Повява в лицата ни изписан студа,
вървим и не виждаме. Празни души.
Земята върти се, а спрял е света...
Навътре се гледаме, все нас ни боли.
Бездомни живеем в свои палати.
Уж даром градим, но и гроша броим.
Забравяме род, а търсим благата им.
Спасител очакваме... И мирни стоим.
Доброто приспано е, себе си пазим,
а другите - те нека се справят сами.
Изправени уж сме, ничком все лазим.
Болезнени истини. Дъжд отвътре вали.
***
Дъждовната капка дружи със сълзата
и сливат се... Сладко - солено... Горчи.
Безкрайно се учим - учител Живота.
Живеем прикрито, крещейки мълчим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
