Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
7.10.2008 г., 12:30 ч.

Дългооката 

  Поезия » Друга
980 0 23
Не познавам плача. Само жежкия страх,
че се будя до кост разгримирана.
Изчегъртвам съня. А денят е разпран
за поредното нощно сканиране.

Не пилея мечти. Само нямам пулсар,
от когото да черпя съзвучия.
Разоравам смеха. Дядо Боже прибра
най-горчивото зрънце за внуците.

Не извезвам платна. Само тегля следи
през пробития тъпан на спомена.
Изтезавам дъжда. Още щом прокърви,
пресушавам плътта с безсезоние.

Не постилам небе. Само стъквам подслон.
Зорко дебна под мен да е грапаво.
Аз съм тук като гръм. И столетно дърво.
Как умея безстрастно да чакам

най-невинния лист, най-самотната длан,
като детско хвърчило завихрена.
Дългооката смърт. Предпоследен курбан.
До последния – още съм мисъл...

© Ружа Матеева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Само тишина от мен!
  • Браво!
  • Напълно недоумявам

    ПП Благодаря за хубавите думи, Ренка, и за псувнята също, очеизвадно е защо виждам грубост и острота и си мисля... защо ли?
  • Ружа, изразих мнениято си в коментар под произведението ти, мисля, че стихът заслужава внимание, а коментиращите уважение дори само заради прочита. Не съм обидила никого. Неуважение щеше да бъде незачитанато с прочит и коментар на стиха.
    Изразила съм се както мога и умея, ненарушавайки правилника. Така, както всеки има право да твори и коментира. Въпрос на речников запас и метафори...
    Благодаря ти за стиха!

    ПП за първи път днес, сега прочитам стиха и правя коментар. Не разбирам реакцията на Ренка, сигурно нещо се е объркала...
  • Бях се зарекла до дисфункция да отсъствам до крайна безкорелативност в коментарите, но от топосферната ми позиционираност и абазивност до аверсивност, както и агнозийност до детериорацийвност, следствие на изключителна абулийност до гещалтизъм, реших да изкажа скромното си мнение: стихът е невероятно аперципитивно хабитуален!!!
  • Аз съм нов, ама това... Радвам се, че Ви има!!! Поклон!!!
  • "Разоравам смеха.", "Изтезавам дъжда", "Дългооката смърт" ...
    Прекрасни метафори!
    Ти самата си един слънчев лист!
  • Невероятна, както винаги! Възхищавал съм се не един път от теб, четейки те и в други сайтове и преписвайки твоята изящна поезия. Надявам се да те видя в Казанлък на сбирката в събота, 11.10.2008 год., от 18 часа в ресторант "Quickly" и да ти стисна ръката. Поклон!
  • Днес ми е много сълзливо, а след теб...
    Е, ще се опитам спокойно да издишам,
    но не съм сигурна до кога,
    за това ще спра до тук!
    Руже!!!
  • Руже!!!
  • Ммм мен не ме дразни това преплитане на думи като "жежкия" и "сканиране"...Все пак...Защо не?
    Стихотворението ти много ми харесва, дори ми се иска да го цитирам цялото!
  • като единствения който остава с думи в устата си след прочит на твоя творба(и ти не ти забожда само три удивителни а дори ти казва нещо ..нищо че през едното ти влязло през другото излязло - не очасвам и друго но отвъртре си ми идва да го напиша ) не мога да разбера що не ми се радваш... както и да е ...

    интересно ми стана и при мен се получава обаче опитвам да го избягвам май моя грешка ... жежкия - сканиране ... как се връзва сканиране към другите думи в творбата ... пак ще се препотя да не сбъркам нещо ма като не съм учил ... как да ти го обясня ... курбан, жежкия, дядо Боже и прас- сканиране и(това горе долу ми минава "цедката"- разгримиране ...


    ... малко ми е ...ретро ...ма- чете се
  • страхотен стих ! аплодисменти !!!
  • Явно онемяването е заразително!
    !!!
  • невероятна поезия...!!!
  • ...Ружа! Удивително!
  • Искам да ти напиша нещо хубаво. Много хубаво. Но мога само да ти кажа - ПОКЛОН!
  • !!!
    И аз ще замълча!Въздействаш,знаеш ли?
  • Разкошна творба!!!
  • Руже,

    Ave


  • В този стих силата на думите предизвиква завихрящо въздействие!
    Прекрасно!Поздрави, Ружа!
  • !!!
    Аплодисменти!
  • !!!
    Бездумен съм.
Предложения
: ??:??