thedac (Димитър Драганов)
873 1129
5.01.2019 г., 18:24 ч.

Една изгоряла душа 

  Поезия » Философска, Гражданска
677 5 11

Ти отне и душата ми, скъпи,
изгори я в бодливата нощ,
и на спомени минали стъпи,
за награда на мъжката мощ.

Ти отекна закътан в очите,
и удари сърцето с финѐс –
не пожали гласа на звездите
от главата на книгата „Днес“.

Не разбра, че боли да те има,
и разля ме в злокобен замах.
Подлежах на лъжливо любима,
и до сетния вопъл мълчах…

Ти наплашено тяло завиваш,
но отново си моят съпруг…
Под очите сълзите попиват,
и дано през деня да си друг…

© Димитър Драганов Всички права запазени

Напомняне за безкрайното насилие над жените, заслужаващи почит за блестящата топлина, с която отглеждат своите деца, за предаността към съпрузите си и за нежността, с която допълват мъжките ни същества. 
Защото без тях не бихме били цели...

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви! Темата е предизвикала дискусия и това е хубаво!
  • Браво, Митко! Поздрави и от мен!
  • Актуално!Поздрав!
  • Докато има мъже, които се сещат за това, не всичко е загубено. Браво, момче!
  • Всички сме дуални само в мисленето ни, но се различаваме в поведението си. Типът "спасител-ка" е просто един от психологическите типове на личността. И най-поносимият. Затова казах, че понятието "нормален" е доста условно. Всички имаме своите демони. Въпросът е да не им позволяваме да ни диктуват разрушително поведение - за нас и околните. Има връзки, основани на равнопоставеност, има връзки, основани на напасване на недостатъци /по-често/. Зависи на какъв етап от развитие на личността си. Има хора, които остават на етапа на детството си цял живот, имат нужда от закрила и себедоказване. Последният етап е самодостатъчната /не самотната/ личност, която няма нужда от утвърждаване чрез другите, чрез тяхното одобрение и приемане. Но малцина достигат до този етап.
  • Мария, благодаря ти за коментара! Оценявам позицията ти като дълбоко обективна и размисляща. Точно за жените-спасителки иде реч в бетселъра на Сюзън Форуърд, Джоан Торес. Приелата доброволно ролята на спасител жена /мъж/ чрез избора си декларира сила и мощ над другия. Не приемам искрената и дълбока взаимност между мъжа и жена като опит за спасение, защото преди да пламне любовта, тя би трябвало да е била предхождана най-малкото от интуитивното усещане за равнопоставеност - ти си толкова силен, можещ, успяващ и значим, колкото и аз. Да изразходваш съдържимото на сърцето си за спасяването на давещи се неудачници, е рисковано начинание. Реална е опасността да бъдем завлечени към дъното. А омразата, без значение към кого отправена, допусната и изживяна с мяра, е индикация и временен ориентир - "като брата си, силно да любят и мразят". Все пак земният ни живот се случва в дуален свят, нали?
  • Поздравления, Митко. Книгата, която споменава Гюлсер, не съм я чела, но съм сигурна, че там не се споменава за жените, които мразят жени или мъжете, които мразят мъже. Нормалните хора /макар че кой може да твърди със сигурност, че е абсолютно нормален в едно или в друго отношение/ са благосклонни към противоположния пол и индиферентни към собствения. Но има и изключения, като гореспоменатите - малцинство на малцинството. Жените, които мразят жени, се стимулират от мъже, а жените ги правят слаби. Затова стават агресивни към собствения си пол. И понеже имат нужда от компенсация, непрекъснато търсят мъжка закрила, но ги обявяват за "разкрепостени" и те стават агресивни /от честолюбие, не от слабост/, и към другия пол. Истанбулската конвенция пропуска тези факти, макар и единични. Но както се казваше в един сериал: "Каква е ползата да спасиш света, ако не можеш да спасиш един-единствен човек." И аз това се питам след прочита на това чудесно стихотворение. Още веднъж, поздравления.
  • Актуално и ти прави чест, че проблемът те вълнува и го интерпретираш поетично, Митко. Не толкова страшно е физическото насилие, защото тогава вече жертвата активно търси спасение и се дистанцира от него, отколкото психологическото и емоционалното, тъй като формата на проявление е по-трудно разпознаваема и жената може да изживее целия си живот в унижения и психологически тормоз. Поведението на мъжа-насилник много детайлно е представено в бетселъра на Сюзън Форуърд, Джоан Торес
    - "Мъжете, които мразят жени и жените, които ги обичат". Полезно четиво. Поздравления, Митко!
  • Браво, Мите!
  • Здравейте! Радвам се, че ви е харесал!
  • Браво, Митко! Много силен стих!
Предложения
: ??:??