Една изгоряла душа
Ти отне и душата ми, скъпи,
изгори я в бодливата нощ,
и на спомени минали стъпи,
за награда на мъжката мощ.
Ти отекна закътан в очите,
и удари сърцето с финѐс –
не пожали гласа на звездите
от главата на книгата „Днес“.
Не разбра, че боли да те има,
и разля ме в злокобен замах.
Подлежах на лъжливо любима,
и до сетния вопъл мълчах…
Ти наплашено тяло завиваш,
но отново си моят съпруг…
Под очите сълзите попиват,
и дано през деня да си друг…
© Димитър Драганов All rights reserved.
