Петра (Петя Цонева)
46 158
15.12.2018 г., 15:52 ч.  

Ех... 

  Поезия » Философска
2379 23 22

Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза

на райе от ребра, през които тревата расте.

Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан

и звездите му дават на всяка минута отчет.

 

Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше?

Като лишей исландски ли спеше в брадата на бор?

Кой от всички животи си? Сит или гладен и грешен?

И петлите за тебе ли пяха в среднощния хор?

 

Някой път ще повярвам, че мене си търсил. Че бил си

океанът, потулен от напръстник печена пръст.

И сега те усещам дълбоко в горещите шисти

как се блъскаш и месиш сърцето в нощвите на кръст.

 

Щом всемирът изгаря със всяка запалена клетка

и полярно сияние свети във всяко ядро,

значи ти си подхванал онази начената плетка

и на рибена кост натъкмяваш до злото добро.

 

Но не си ми по мярка. И тясна е твоята риза.

Все се къса отляво, където е буйна гръдта.

Затова те изкърпвам. Но бримките трудно нанизвам.

И приличам на диря на падаща лятна звезда.

 

И усещам как вятърът вее в нозете ми боси,

и издува на своите мачти платното от плът.

И когато разчупвам на масата миг високосен,

се разплитам във всичката прежда на Млечния път.

 

 

 

 

© Петя Цонева Всички права запазени

Произведението е включено в:
Дори да няма врата
Петра (Петя Цонева) Петра
Книги
Дори да няма врата
8,00 лв.
  1812  4  1 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??