Пак е есен.
Щъркелите отлетяха на юг.
Замлъкна птича песен.
Само врабчетата останаха тук.
Дърветата трият зеления цвят.
Черно-бял ще стане пъстрия свят..
И след отминаващото лято
остава тъга.
И една неспокойна, жадна душа.
© Живко Делчев Всички права запазени
Тя е най-аристократичното чувство, Живко.