Есенен етюд...
Есенен етюд...
Носталгия чаровна
от есенното време
подкупващо напомня
плодът да прибереме:
в градините, в лозята,
от щедрите дръвчета-
да надхитрим сланата,
дори и дъждовете...
Да приберем на сухо
за зимата дървата
когато ще задуха
стихията позната...
Не можем да отложим
сезонната разправа,
но виното да сложим
и то да отлежава...
... А си отива вече
и хубавото време,
зъл вятър го повлече-
в мъглата нейде стене...
И се разсъмва късно,
и дните накъсяват-
животът се разкъсва,
но все пак продължава...
Все още е приятно
на припек да поседнеш-
и в мислите обратно
към дните да посегнеш.
Към лятото изтекло
във бързея на дните
и Слънцето напекло
заискрило вълните.
Към лудото ни лято,
когато край морето-
дори звездите бяха
по-млади на небето...
... Знам, сиромашко лято
ни предстои натътък,
но пътят в необята
обаче ще е кратък
и на върхът ли дръзнеш
да вдигнеш свойто знаме,
то време да се върнеш:
едва ли ще остане...
... А с песен, някак дива,
и с есенния вятър:
защото си отива
Страстта ни по е свята!...
Коста Качев,
09.10.2015.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
