30.12.2009 г., 23:57

Есенна пустота

1.5K 0 1

Ах, къде е моята звездица,
говореща ми с нежните слова?
Ах, къде е тази светла птица,
летяща някога над черните поля?
Ще стоплиш ли отново моята душа,
от скръб отслабнала,
ще ми покажеш ли какво са чудеса?
Ех, теб щом те няма
и сълзите тъй ще капят
под сините, невзрачни небеса.
И полетата -
черни ще останат
по тая призрачна земя.
Дали и твои кристални сълзи ще покапят?
Ще стоплят ли нейде поля -
ще срещнат ли друга милувка,
ще изчезнат ли
постепенно в дъжда?
Аз твое гнездо бях,
твой дом,
твое семейство,
твоят заслон.
Защо крила си на юг разпери?
Защо отлетя?
Аз ли сам те прогоних,
или виновен е и студа?
И седя аз сломен над веранда,
калта и тревата ми чернеят
под сутрешната мъгла.
Аз съм гнездото пустеещо,
но скоро ще ме препълни тъга.
Уморен от дима на комините,
ще се разпадна под утринната дъга.
И още аз чакам те,
без теб се разпадам,
моля те, върни се,
с крила прегърни ме,
та с радост да посрещна смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Леко,чувствено и истинско...какво повече да кажа... Продължавай да пишеш,както ти си можеш! 6+

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...