Dec 30, 2009, 11:57 PM

Есенна пустота

  Poetry » Other
1.5K 0 1

Ах, къде е моята звездица,
говореща ми с нежните слова?
Ах, къде е тази светла птица,
летяща някога над черните поля?
Ще стоплиш ли отново моята душа,
от скръб отслабнала,
ще ми покажеш ли какво са чудеса?
Ех, теб щом те няма
и сълзите тъй ще капят
под сините, невзрачни небеса.
И полетата -
черни ще останат
по тая призрачна земя.
Дали и твои кристални сълзи ще покапят?
Ще стоплят ли нейде поля -
ще срещнат ли друга милувка,
ще изчезнат ли
постепенно в дъжда?
Аз твое гнездо бях,
твой дом,
твое семейство,
твоят заслон.
Защо крила си на юг разпери?
Защо отлетя?
Аз ли сам те прогоних,
или виновен е и студа?
И седя аз сломен над веранда,
калта и тревата ми чернеят
под сутрешната мъгла.
Аз съм гнездото пустеещо,
но скоро ще ме препълни тъга.
Уморен от дима на комините,
ще се разпадна под утринната дъга.
И още аз чакам те,
без теб се разпадам,
моля те, върни се,
с крила прегърни ме,
та с радост да посрещна смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Леко,чувствено и истинско...какво повече да кажа... Продължавай да пишеш,както ти си можеш! 6+

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...