7.08.2014 г., 23:20 ч.  

Есенни цигулки 

  Поезия
1084 1 10

 

 

Загиват оределите мечти

на всяка нота есен неизменна.

А ние разпокъсано мълчим

в акордите на грапава надменност.

 

Защото в есента на цигуларя

душата му без вяра - не скърби.

Защото, ако с теб изгарям, 

и двамата еднакво не горим.

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??