ruba (Руми Бакърджиева)
313 1558
27.05.2015 г., 23:19 ч.

Ето ме 

  Поезия » Друга
411 0 6

 

На рождения ми ден


Ето ме, Господи,

няма лъжа!

Тук съм и всичко е цяло -

мислите,

думите,

тази душа -

днес са облечени в бяло!

Толкова пъти ги вади от грях

и от тъгата човешка!

Молех Те с болка,

треперех от страх -

беше ми трудно и тежко!

Но Те усещах и в черния миг,

знаех, че крачиш до мене!

Чувствах ръката Ти как ме държи

и ме изправя навреме...

Искам да мога

сега да горя

без да изгаря сърцето

в Твоята обич!

Докрай да вървя

и да достигна

небето!

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво и вярно. Дерзай!
  • Благодаря от сърце, че наминахте!
    Довереница, трогна ме!
  • Една извивка от спиралата на времето,
    повтаря се, пълзи като лиана...
    (все някой ден ще стигне до небето)
    Извивки две еднакви знам че няма...
    Различни са по цвят, на вкус и смисъл
    (свещичките на тортата растат)
    Със тях растат присъствия и липси
    върху спиралата на жизнения път...

    Благодаря за удоволствието! Бях забравила колко е уютно при теб!
  • Искрено! Харесах!
  • В молитвата няма място за нищо друго, освен истината...
    Благодаря ти, Ани!
  • Много откровено написано!
Предложения
: ??:??