31.08.2023 г., 17:50 ч.

Етюд 

  Поезия » Любовна
291 2 4
Там, близо до водата,
седя на малка пейка,
гледайки реката,
с очи невиждащи,
раздрани от кървави лъчи.
Онова слънце, което
кара сърцето да е рана.
С невзрачни, празни, дълбоки
очи –
като бездната на Ада.
Любима кула изградих,
с обич, топлина и зов. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Янкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??