1.12.2023 г., 10:38

Галатея

795 7 13

 

 

  Галатея

 

Не всичко в този танц е изтанцувано.

Възможно е отчасти да наваксам.

И трупат във лазура пълнолуния

блуждаещите небеса на сакса.

 

И някак позавeхнали са раните.

Не беше смях, дори не беше вятър.

Отдавна преболял съм премълчаното

в кристалната изящност на тъгата.

 

Те – птиците, прелитайки умират,

но не това. Но не това е краят.

Цигулките на лунните пастири

в душата на самотника ридаят.

 

Цигулките на лунните пастири

бродират за богините магии

и в шепота на вятъра простират

внезапна тишина, която вие.

 

И много лудост има в партитурите

за всички чудеса непреживяни.

Танцуват с пеперуди трубадурите

в съня на пеперудени поляни.

 

Не всичко в този танц е изтанцувано.

И вая блянове в душата сакса.

Когато стане време за пътуване

желал бих само да узная как си.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...