Галатея
Не всичко в този танц е изтанцувано.
Възможно е отчасти да наваксам.
И трупат във лазура пълнолуния
блуждаещите небеса на сакса.
И някак позавeхнали са раните.
Не беше смях, дори не беше вятър.
Отдавна преболял съм премълчаното
в кристалната изящност на тъгата.
Те – птиците, прелитайки умират,
но не това. Но не това е краят.
Цигулките на лунните пастири ...