Галатея
Галатея
Не всичко в този танц е изтанцувано.
Възможно е отчасти да наваксам.
И трупат във лазура пълнолуния
блуждаещите небеса на сакса.
И някак позавeхнали са раните.
Не беше смях, дори не беше вятър.
Отдавна преболял съм премълчаното
в кристалната изящност на тъгата.
Те – птиците, прелитайки умират,
но не това. Но не това е краят.
Цигулките на лунните пастири
в душата на самотника ридаят.
Цигулките на лунните пастири
бродират за богините магии
и в шепота на вятъра простират
внезапна тишина, която вие.
И много лудост има в партитурите
за всички чудеса непреживяни.
Танцуват с пеперуди трубадурите
в съня на пеперудени поляни.
Не всичко в този танц е изтанцувано.
И вая блянове в душата сакса.
Когато стане време за пътуване
желал бих само да узная как си.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
