FFortuna (Петя Павлова)
67 114
16.03.2018 г., 16:38 ч.  

Голата Съвест 

  Поезия » Друга
807 2 4

Такова е времето. Хищно и гладно. 

Вината пред някой, за нещо, я няма. 

И голата Съвест от бедност пропадна, 

а с дрехи преди си живя моногамно. 

 

Сближи се с онази, порочната Честност, 

която предлагаше стаи в бордея. 

И тъй, заживя си "почтено" и лесно, 

(гласът ѝ отвътре престана да действа). 

 

Навсякъде търсена, с вид на мадона, 

обслужваше всеки - богат или просяк. 

Заплащаха времето в нейното лоно 

с греха си ненужен. Не помнеха после.  

 

Но знаеха точно – били са със Съвест! 

И кой ще оспори?! Удобно е тъкмо, 

че тя, Съвестта, е най-строгият съдник. 

А как се продаде! Избра да замлъкне...

© Петя Павлова Всички права запазени

Никой не може да бъде честен с всички. А избира с кого да е честен.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми допадна – искрено, силно, човешко! Поздравления отново!
  • Много силен и отрезвяващ стих, Петя!
  • Благодаря, Кети! От всичко, което съм писала, най-много съм доволна от този си стих. Радвам се, че го оценяваш!
  • Браво, мила Петя, браво! Страхотно - като идея, като строеж на стиха, разбираемо, наративно!
Предложения
: ??:??