Голата Съвест
Такова е времето. Хищно и гладно.
Вината пред някой, за нещо, я няма.
И голата Съвест от бедност пропадна,
а с дрехи преди си живя моногамно.
Сближи се с онази, порочната Честност,
която предлагаше стаи в бордея.
И тъй, заживя си "почтено" и лесно,
(гласът ѝ отвътре престана да действа).
Навсякъде търсена, с вид на мадона,
обслужваше всеки - богат или просяк.
Заплащаха времето в нейното лоно
с греха си ненужен. Не помнеха после.
Но знаеха точно – били са със Съвест!
И кой ще оспори?! Удобно е тъкмо,
че тя, Съвестта, е най-строгият съдник.
А как се продаде! Избра да замлъкне...
© Петя Павлова All rights reserved.
