Скитницa
290 7817
28.12.2023 г., 19:33 ч.

Гордостта ни 

  Поезия » Друга
697 7 8

Колко сме горди…

и как живеем в заблуди.

Колко сме горди,

от гордост приятелства губим.

Колко сме горди,

а всъщност малки човечета.

На къде с тази гордост

от егото властно изпечена?

Живота бавно отлита

и се разкъсваме от съмнения.

Ти Гордост велика

на какво всъщност си отражение?

 

Понякога гордостта ни пречи

да се докоснем и да бъдем Човеци!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вили, благодаря ти, момиче!
    Жабок, мисля, че разсъжденията ти вървят в малко по- друга насока! Благодаря ти!
    Стойчо, благодаря ти! "И да не забравяме..."
    Весели празници ви желая!
  • Вече намирам и един поучителен сонет за първосвещения грях човешки!
    "И да не забравяме..."
    Весели празници!
    Поздравления,Скитница!
  • Скити, замислих се, дали съм горд, че съм човек или съм човек, защото съм горд, или не съм горд и не съм човек, или... Според мен отговорът е- всичко човешко не ми е чуждо, защото съм човек.
    Виждам, че някой горделивец се е обидил, че не си го приела за човек.
  • Не случайно е един от седемте смъртни гряха.
    Поздравявам те за този стих, Скити!
  • Съгласна съм, Танче! Благодаря, че прочете!
    Георги, Ники, благодаря ви за разбирането, момчета!
  • Така е, Скити!
    Много си права!
  • Да, когато е в горна граница, човешкото извън собствената личност остава встрани, а колко от нея остава в самия обсебен, е отделен въпрос.
    Поздравявам те.
  • Горделивостта, а не гордостта ни прави слаби, Скити!
Предложения
: ??:??