Гордостта ни

Поезия » Друга

1.2K 7 8

Колко сме горди…

и как живеем в заблуди.

Колко сме горди,

от гордост приятелства губим.

Колко сме горди,

а всъщност малки човечета.

На къде с тази гордост

от егото властно изпечена?

Живота бавно отлита

и се разкъсваме от съмнения.

Ти Гордост велика

на какво всъщност си отражение?

Понякога гордостта ни пречи

да се докоснем и да бъдем Човеци!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Скитницa

Вили, благодаря ти, момиче!
Жабок, мисля, че разсъжденията ти вървят в малко по- друга насока! Благодаря ти!
Стойчо, благодаря ти! "И да не забравяме..."
Весели празници ви желая!

2023-12-29T10:45:13+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Вече намирам и един поучителен сонет за първосвещения грях човешки!
"И да не забравяме..."
Весели празници!
Поздравления,Скитница!

2023-12-29T10:29:20+02:00
Жабокът (Гедеон)

Скити, замислих се, дали съм горд, че съм човек или съм човек, защото съм горд, или не съм горд и не съм човек, или... Според мен отговорът е- всичко човешко не ми е чуждо, защото съм човек.
Виждам, че някой горделивец се е обидил, че не си го приела за човек.

2023-12-29T08:54:35+02:00
Violet_86 (Виолета)

Не случайно е един от седемте смъртни гряха.
Поздравявам те за този стих, Скити!

2023-12-28T23:14:29+02:00
Скитницa

Съгласна съм, Танче! Благодаря, че прочете!
Георги, Ники, благодаря ви за разбирането, момчета!

2023-12-28T21:59:51+02:00