Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
20.09.2019 г., 19:26 ч.  

Граде мой 

  Поезия » Друга
619 6 13

Удари гръм, небето се разцепи,
изплака си очите и притихна,
залута се, в прозорците ми слепи
и в локвите притворно се усмихна.

 

Мъглата, с белезникавите дрипи,
покри града - лъстивата кокотка.
И бръчките му със звезди обсипа,
преде лъжливо той - бездомна котка.

 

Аз сред дъжда афиши парцаливи,
като отритнат клоун тихо сричам.
Ех, граде мой, с лъжите си красиви...
Покварен си, но още те обичам!

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз не мога да разбера какво толкова намираме в тях че пак ги обичаме.
  • Точно и образно си го описала!... И финалът е силно въздействащ!
  • Благодаря, приятели! Прегръщам ви!
  • Съкровено признание, Наде!
  • Силно емоционално! Хареса ми.
  • Колоритни образи, впечатляваш, Наде!
    Поздравявам те!
  • Харесва ми!
  • Някаква носталгия усетих по тая Враца/не зная откъде позна Георги,че е тя!?/А,след като той подсказа се сетих за един израз "Враца,дето и гарга не каца...защото има мъгла!"Всъщност "няма мърша" беше!Майка ми беше от Враца.Но..красив стих,както обикновено,Наде!
  • Браво, Наде!...Поздравления и от мен!...
  • Почувствах с всички фибри, Наде и ме развълнува.
  • Колоритно и образно! Поздравления!!
  • Благодаря, Гош! Още съм във Враца, сенсей. Нетът ми е ограничен и не мога да чета и да коментирам. Благодаря!
  • Враца, Враца, де...
    Как беше?
    А, оставяйки настрани кому е посветено, стихотворението е едно от най-хубавите ти...
Предложения
: ??:??