13.11.2024 г., 8:57

Грешни рими

715 6 11

Даже утре... мен да ме няма...
ще съм скрита... някъде... тук. 
Откровена... До глупост ли пряма...?
Но оставих... към мен... има път.

 

В грешни рими, объркани строфи
и без точка дори, без тире,
оцелявах... напук... и нарочно,
тъй... на някой... изтънчен поет. 

 

Ти... мрази ме. Отхвърляй. Отричай. 
Всяко чувство е... повод за тост. 
Но не исках... на тях да приличам. 
На Света ни... съм крехка за лост.

 

Запетая... в роман на живота. 
Бледолика... безплътна луна. 
Диво цвете... В тревиците боса,
за душата си... търсех храна...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...