Даже утре... мен да ме няма...
ще съм скрита... някъде... тук.
Откровена... До глупост ли пряма...?
Но оставих... към мен... има път.
В грешни рими, объркани строфи
и без точка дори, без тире,
оцелявах... напук... и нарочно,
тъй... на някой... изтънчен поет.
Ти... мрази ме. Отхвърляй. Отричай.
Всяко чувство е... повод за тост.
Но не исках... на тях да приличам.
На Света ни... съм крехка за лост. ...